Тази Коледа ще бъде малко по-различна... Заради световната икономическа криза Дядо Коледа бе принуден да направи масово съкращение на персонала. (Това обяснява многобройните джуджета, който може да засечете в бюрото по труда, регистриращи се като безработни.) Приказното кътче на Северния полюс е почти необитаемо за момента. В опустялата работилница останаха само господин Коледа и неговата служителка назначена на постоянен щаб - мис Снежанка.
Каква ще е 2010 година за вас – в училище, в любовта, в семейството... Тук всеки може да разбере, като прочете за зодиакалния си знак.
Овен – Близките и училището ви притискат – уроци, упражнения, къщни задължения... Намерете време за почивка. Любовта ви върви гладко и няма място за притеснения. Ще получите като бонус малко пари.
Още седмица до Коледа, още седмица до най-хубавия и светъл празник. Но една, две или три седмици няма значение, защото още с идването на първия ден от декември започва еуфорията. Еуфорията по подаръците, светлините, украсата и топлотата от Коледа! За жалост не всички ги обвзема коледното настроение...
(приказка)
Било отдавна. В пълния с вълшебства дом – наречен библиотека, книгите си устроили бал. След много танци и веселие, две от тях започнали да спорят.
Какво означава пътят до училище? Или какво значат двадесет минути от дома до училище?
На пръв поглед нищо особено.
Някога задавали ли сте си въпроса какво толкова правим през седмицата? Нищо съществено! Училище, вкъщи, домашни и така всеки ден. А събота и неделя главно се редуват - компютър и телевизор. И толкова. Всяка седмица, една след друга, докато не дойде ваканцията, когато усещаш, че си жив и че има и друго освен умората…
Често се питам и стигам до заключението, че единственото нещо, което има пълна свобода в стереотипна България, е именно свободата на словото. Друг въпрос е колко души наистина ги интересува това и колко души наистина се вслушват в него. Колко души го приемат и колко души четат само това, което им се иска да чуят. Колко души си затварят очите пред него...
Чистата вода... Това ли е темата, която отново подхващаме и никой нищо не иска да направи? Това ли е нещото, което само една малка частица от хората разбират....? И ето отново заговаряме за водата. „Чиста вода”, много лесно може да се каже с думи, но не и да се види. Накъдето и да погледнеш, накъдето и да отидеш, всяка капчица вода ти изглежда черна и безпомощна. И ето хората отново плачат, виждайки и чувствайки скръбта на полюшващите се вълни, произнасящи в лекия свирещ ветрец тъгата си. Но те плачат. Плачат, защото знаят, че сълзите им ще ги спасят вътрешно. Те знаят, че сълзите на тяхната тъга ще бъдат едва ли не най-чистите кристални капчици. Но след това отново ще се затворят в себе, знаещи, че плачът им не е пречистил огромното, мръсно море, което ни заобикаля.
За жалост е така – който не отговаря на определен модел за външност и държание, бива поставян на долен план. Винаги когато човек реши да покаже, че не е като другите, за да може да се хареса с уникалността си, бива мразен и не може да намери приятели. Никой не иска да остави модерното и положението си, само за да бъде себе си. И така, докато всички момичета не станат капризни, мрънкащи, облечени изцяло в актуалното жълто или лилаво „фенпирки”, а момчетата - главно чалгари или уж хипхопъри (по-точно чалгари облечени в широки дрехи), пиещи много и ръсещи каруцарски псувни… Колко банално, за съжаление е нужно, за да бъдеш „готин”.
„В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите,
а ги четели всички, сега книги пишат всички, но никой не чете.”
Оскар Уайлд
Тази мисъл на Оскар Уайлд попада върху белия ми лист точно след съдбоносен за мен момент, в който се сбогувах с илюзията, че някога ще публикувам своя книга. Започвам да пиша с аспирин в шепата и чаша ментов чай пред себе си, с надеждата да се простя със спомена за травмиращите преживявания от изминалите дванадесет часа…
